През пролетта на 2022 г. Български фонд за жените (БФЖ) за трети път организира своята Програма за общностно развитие, която си поставя за цел да подкрепи общностни лидери и активни хора в усилията им да сплотяват и мобилизират общностите си, да насърчи инициативи, свързани с обединяването на гражданите за по-добра обществена среда, да даде възможност за среща и обмен между различни групи и да популяризира включването на жените в общностното развитие. Съпровождаща цел на програмата е да популяризира и подпомогне неформалното включване и обединение на гражданите в разрешаването на обществени проблеми, останали встрани от държавната подкрепа, както и да популяризира общностната филантропия.
След 92 подадени кандидатури от 42 различни населени места, екипът на БФЖ селектира 25 общностни лидери от 16 населени места. Те преминаха през програмата в две части – теоретична и практическа, като в първия етап 25-те участници преминаха тридневно обучение в края на юни, насочено към развиване на умения за изграждане и организиране на общности. Във втория етап те имаха възможност да кандидатстват за финансиране на подадените от тях проекти, с помощта на което да активизират своите общности и заедно да изпълнят инициатива за подобряване на живота на всички в общността.
След приключване на оценяването на подадените проекти, одобрени за финансиране бяха 13 лидери, които допринесоха за развитието на своята общност. Всеки от тях разви проекта си спрямо нуждите на общността си и своите компетенции.
Днес ви разказваме за проектите, осъществени в рамките на програмата на БФЖ:
Даниела Дескова проведе няколко арт работилници с майки на деца с увреждания, които посещават Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания (ЦСРИДУ) в гр. Плевен. Те нямат възможност да се включват често в подобни дейности, тъй като в ежедневието си са заети основно с грижата за децата си. Проектът под наслов „Защото можем” успя да събере средства от продажбата на изработените сувенири, както и да облагороди пространството около сградата, като се създаде кът за отдих и игри за децата и техните роднини.
Дина Кирилова от гр. Сандански създаде общност от жени, чието хоби е гобленарството, като ги обучи в работа с компютърни модели, проведе конкурс за разказване на история на тема „Моят любим гоблен”, свързан с рисуването с игла, и популяризира техните творби на специално създаден сайт, където можете да научите повече за връзката между гоблена и компютърната графика. Дина вярва, че този тип изкуство може да послужи като средство за справяне със социалната изолация и тревожността. Поради това в рамките на проекта, начинаещите гобленари имаха възможност да работят с деца и възрастни с ментални увреждания в Дневен център „Света Неделя”, гр. Сандански, където предадоха уменията си чрез участие в специална работилница наречена „Бродирачница”. За да научите за другите съпътстващи събития, следете сайта им.
Елка Стоянова, също от гр. Сандански, мобилизира жените пенсионери от Спортен клуб „Здраве“ и сформира отбор по гимнастика, който разработи комплекс от упражнения и се представи отлично на регионален и национален преглед по гимнастика. Така възрастните жени, голяма част от които са живели в засилена изолация по време на пандемията, имаха възможността да се изявят и отдадат на групов спорт. В последствие отборът е провел 2 съвместни спортни и игрови инициативи с хора с ментални затруднения в защитеното жилище в с. Раздол. Жените от защитеното жилище пък са представили кратка литературно-музикална програма и са били наградени за спортната си изява. Повече за дейностите по проект „Кураж за живот” можете да видите в публикация на местните медии.
В рамките на своя проект „Unseen scene – Невидима сцена”, частично финансиран и от Национален фонд „Култура”, Кристина Тодорова организира два концерта на тъмно като платформа за търсене на нов вид комуникация между зрящи и незрящи. Проектът разшири възможностите за включване на незрящите хора в социокултурния живот и овласти част от тях, предоставяйки им възможността да се превърнат в главните действащи лица в концертите, както и в ментори. Печатните материали, създадени за събитието, бяха преведени и напечатани на брайл, за да могат да достигнат до по-широката незряща общност. Концертите се проведоха в РЦСИ „Топлоцентрала” и бяха посетени от близо 200 души. Можете да научите повече за проекта тук.
Пенсионерският клуб СПОКО, отдаден на спортни, културни и образователни дейности, както и на овластяването и повдигането на самочувствието и психическото състояние на членовете си, предвождани от Маргарита Кръстева, се впуснаха в серия от спорни дейности като гимнастика, тренировки по петанк, народни танци и участия в състезания.
Кулминацията на проектните дейности е билa организираният празник край езерото в квартал „Дружба”, гр. София, където се е играла гимнастика на открито, народни танци и са се провеждали арт работилници с възрастните хора и техните познати.
По думите на Маргарита: „Много хора от квартала и гости видяха нагледно как могат да се забавляват пенсионерите”.
Марияна Горанова организира младежката общност на територията на Община Стамболийски и Община Велинград чрез поредица от събития и инициативи, в които младежите са могли да застанат зад различни каузи, както и да разпространят послания, свързани с тях в училищата си чрез участието си в ученически парламенти и с помощта на общините. Част от дейностите бяха свързани с опазване на околната среда и климатичната справедливост като например дискусии, свързани с екологичните проблеми на различните населени места в региона, прожекция на филм на еко тема, изложба, залесяване и други.
Минка Арабаджиева от гр. Хасково проведе обучения с младежи на темите „Доброволчество“ и „Репродуктивно и сексуално здраве“, които бяха подкрепени от общността на сдружение Българска Асоциация на Хора с Онкологични и др. Заболявания „Живот“. Членове на сдружението обсъдиха с младите хора различни предложения за реализиране на каузи и бъдещи доброволчески инициативи в училищата в гр. Хасково, като учениците имаха възможност и да научат за нуждите на онкоболните хора и да ги възприемат като ментори в доброволчеството.
Роберта Костадинова от гр. Пловдив и екипът на „Царски пищови” – образователен портал, който има за цел да информира младата аудитория за различни аспекти от българската политика по разбираем и достъпен начин – значително разрасна общността си от последователи и финализира уеб страницата на проекта си, където можете да се запознаете с важни статистики и дискусии относно политическия живот в страната. „Царски пищови” реализираха серия от образователни постове на теми като приемането на еврото, членството на България в НАТО и ЕС, предизборната кампания на изборите за НС през октомври 2022 г. и важността на избирателната активност, както и ситуацията в Иран и правата на жените там. Чрез проекта си към БФЖ екипът е успя да достигне до повече млади хора, търсещи достоверни източници и начини да се информират за политическата ситуация в страната. Този успех не остана незабелязан от Forbes България и Роберта беше номинирана в класацията им “30 под 30” за 2022 г. в категория “Социално предприемачество”.
Със своя проект „Отново заедно” Северим Бобачев от с. Селище, Община Смолян, организира младежи в подкрепа и грижа за възрастните хора в региона, които имат нужда от помощ в домакинството, в закупуването на лекарства и продукти от първа необходимост, гледането на животни, приготвяне на зимнина, работа в градината или на полето, готвене и други. Междупоколенческият обмен се реализира и чрез изучаването на народни песни и хора, както и местни обичаи и традиции, предавайки нататък културното наследство на смолянския регион.
В същия този дух Валентин Кехайов от гр. Смолян, се посвети на опазване на местните бит и култура чрез заснемането на видео подкасти на родопски диалект с гости като Валя Балканска и Петър Янев, Съюз на слепите в България, Клуб на жените „Родопчанка”, читалище „Бъдеще Сега” и други популярни хора от Родопите, които разказаха изумителни истории на местния диалект. Бяха добавени и нови думи към единствения по рода си онлайн родопски речник, като се проведоха и творчески ателиета, където младите хора имаха възможност да се докоснат до традиционни, но изчезващи техники като тъкане, плетене на присъщи за региона накити и множество обреди и обичаи. Чрез проекта също така беше оповестен и клуба за виртуално общуване „На мегдана“, където с помощта на социалните мрежи, младежите помогнаха на възрастните да комуникират с техни близки и приятели, като организираха онлайн вечеринки за повдигане на духа и за обмяна на полезна информация.
Силсила Махбуб от гр. София пък събра представители на бежанската общност от Близкия изток в поредица от срещи, където се обсъдиха общи проблеми и се събраха лични истории и преживявания, които в последствие ще бъдат публикувани онлайн с цел културен обмен. Жените от групата също така са започнали работа по готварска книга, която да представи на български език Близкоизточната кухня и истории от кулинарките, които ще споделят специални рецепти.
Проектът „Млади огнеборци” на Стела Минчева от гр. Шумен имаше за цел подобряването на равенството между половете и борбата с половите стереотипи в огнеборската професия чрез включването на повече млади момичета в инициативи, свързани с пожаро-приложния спорт и участието им в състезания в страната и в чужбина. Стела проведе обучителни семинари, включително и със специалисти от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Шумен, като също така закупи екипировка за младежите, които са участвали в Международното състезание на младежките противопожарни отряди в Словения през юли месец 2022, където те са завършили на 16-то място.
Програмата за общностно развитие подкрепи и Тони Иванова, която организира фермерски пазар, кулинарна изложба с акцент върху приготвянето на традиционни рецепти на мекици, както и фолклорна програма под наслов „На кафе с мекица в село Върбица“. Събитието в с. Върбица привлече медийно внимание, партньорство с Общината и интереса на местните жители, които изявиха желание то да се случва всяка година. Тони разказва, че чрез включването на доброволци от селото, проектът е успял да насърчи креативното мислене, да увеличи перспективите за местно икономическо развитие и да даде възможност за доразвиване на знанията и умения на преките участници във фестивала в посока самоорганизация.
Изключително сме щастливи, че успяхме да подкрепим толкова разнородни и значими инициативи от малките до по-големите населени места! Радваме се на успехите на всички участнички и участници в програмата за Общностно развитие на БФЖ и продължаваме да следим с интерес техните бъдеща дейност и развитие!
Програмата за общностно развитие на БФЖ се изпълнява с финансовата подкрепа на Global Fund for Community Foundations.
