Български фонд за жените създава „Фонд за артистични проекти на жени“ и търси Вашата подкрепа, за да набере минимум 15 000 лв. Фондът има за задача да се бори с недостатъчното представителство на жените в професионалните изкуства и културния сектор, да даде видимост на творчеството на жени артисти/художници и да увеличи достъпа им до финансови ресурси. Фондът ще подкрепя и проекти, които правят прочит/интерпретират основните проблеми, пред които са изправени днес жените, включително и от маргинализираните общности.
Сигурно се чудите „Защо фонд за артистични проекти? И защо само на жени?!“ Защото изкуството търси и създава пътища, които свързват хората. А пътищата на жените в изкуството са трънливи и често отразяват ежедневното отстояване на правото им да творят. Те все още са твърде малко, особено в света на „институционализираното изкуство“. Защото водещите галерии и музеи в света или не излагат въобще, или излагат не повече от 20% творби на жени. Така ние, като публика, виждаме по-малко от половината от картината на артистичния свят.
Както във всички други области – политика, икономика, култура – на жените е отказан равният достъп. Причините за това са комплексни. Мислите, че те са по-малко, че са по-незначителни творци?! Всъщност, днес жените правят изкуство наравно с мъжете, но няма да го видите в музеите.
Защо е ТОЛКОВА важно?! Големите галерии и музеи формират глобалните вкусове; те подкрепят артисти, финансират работата им и ги представят на най-богатите колекционери в света. Истината е, че изкуството, което считаме за най-ценно, както в парично, така и в културно отношение, е почти изцяло създадено от мъже. Затова световните музеи, за които се смята, че имат най-значимите колекции, са тези, които могат да се похвалят, че притежават произведения на Търнър, Матис, Ван Гог и Пикасо, Полък, Ротко, Кунс, Хърст и Хокни. Фактът, че не се сещате за техен женски еквивалент, казва всичко.
През 1985 музеят за модерно изкуство в Ню Йорк МОМА прави изложба, която претендира да е обзор на най-значимите творби на съвременната живопис и скулптура като от общо 169 творци са подбрани едва 15 жени. По това време е установено, че едва 4% от художниците, представени в секциите за модерно изкуство в музея „Метрополитън“, са жени, затова пък 76% от актовете са на голи женски тела.
В България, в експозициите за ново и съвременно българско изкуство на Националната галерия „Квадрат 500“ са представени едва 5 жени и 72 мъже. В колекцията на Обединена българска банка, представена наскоро в изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“, се „възкресяват“ 47 творби на класици на изобразителното ни изкуство. От тях едва пет са картините, нарисувани от три жени.
Затова не е изненада, че днес най-скъпо продаваните художници са … мъже. Водач в листата е Деймиън Хърст, като всяка една негова творба се продава средно за около 10 милиона долара. За сравнение, най-скъпите съвременни художнички Яйои Кусама, Синди Шърман и Бриджит Райли са продали свои произведения за, съответно, 7, 6,7 и 5,7 милиона долара. Най-високата цена досега, платена за творба, създадена от жена, е 44,4 млн. долара за Jimson Weed / White Flower No1 на Джорджия O’Кийф, продадена през 2014 г. Това обаче са само 25% от рекордните 179,4 млн. долара, платени за Les Femmes d’Alger на Пикасо през следващата година.
За България, според справка за цените на най-скъпо изтъргуваните произведения в живописта, скулптурата и рисунката на български творци в периода 1989 – 2010 г., се очертава класация, в която фигурират 14 мъже и една единствена жена – Султана Сурожон, която все пак е втора след Светлин Русев.
Жени в изкуството обаче винаги е имало и ще има, независимо дали те ще бъдат признавани от „академичната общност“. Факт е, че едва от 100 г. насам жените официално навлизат в това поле, когато им се позволява да учат в академии по изкуствата, да публикуват своите писания, да излагат своите картини, да предизвикват сетивата и схващанията ни по свой неповторим начин. Въпреки че те винаги са били част от него, макар и неофициално, застанали зад псевдоними, демонстрирайки голяма сила на характера, за да се противопоставят на дискриминиращите ги нагласи.
Липсата на видимост на творческия потенциал на половината от човечеството, по правило ниската оценка на творбите им, представянето им предимно като обекти и „музи“ нанася непоправими вреди. Защото затвърждава разпространените заблуди, че жените художници просто не могат да рисуват толкова добре, колкото мъжете (заявено от Георг Базелиц през 2013!); че жените не могат да правят изкуство и да имат деца – трябва да изберат или едното, или другото; че жените трябва да се примирят с ролята си на обекти и музи, но не и на творци. А тези нагласи лесно се пренасят и утвърждават като правило във всички останали полета на изява.
Ние вярваме в твърдението на Сара Сандман, дизайнер от САЩ, че „жените крият неподозиран потенциал като лидери на различни артистични движения, които привличат вниманието върху множеството форми на социална изолация.“
Да не забравяме, че изкуството е един своеобразен документ на времето. По повод това каква история разказваме днес, Анастасия Тейлър-Линд – фотограф документалист от Великобритания, безпощадно коментира професията си и мястото на жените в нея: „Едва 15% от фотожурналистите са жени. Повече от половината фотожурналисти са от Европа или Северна Америка. Ние не просто създаваме журналистическо съдържание, ние запечатваме историята. Създавайки този визуален дневник на времето, е добре да се замисляме какви истории разказваме и кои сме ние. Осмеляваме ли се като творци да излезем от социокултурния контекст на бял хетеросексуален мъж, идващ от едни от най-богатите страни в света.“
Затова, от Български фонд за жените, искаме жените да заемат полагащото им се място в историята на изкуството, да изявят таланта си без риск да бъдат недооценени, единствено заради пола им, защото светът има нужда от техните истории, за да стане репрезентацията му по-правдива. Затова създаваме специален фонд за артистични проекти на жени. Дарете, за да покажем невидимите 2/3 от картината и обогатим света на изкуството с гласа на жените творци!
Можете да го направите тук.
