Най-младата участничка в Програмата на БФЖ за общностно развитие Вероника Георгиева от Плевен разказва за своя успешен проект

  •  декември 16, 2020

През ноември 2019 г. Български фонд за жените стартира Програма за общностно развитие, която цели да подкрепи общностни лидери и активни хора в усилията им да сплотяват и мобилизират общностите си, да насърчи инициативи, свързани с обединяването на гражданите за по-добра обществена среда, да даде възможност за среща и обмен между различни групи и да популяризира включването на жените в общностното развитие. Водещата цел на програмата е да популяризира и подпомогне неформалното включване и обединение на гражданите в разрешаването на обществени проблеми, останали встрани от държавната подкрепа.

Програмата на БФЖ имаше две части – теоретична и практическа, като в първия етап участниците преминаха двудневно обучение в края на януари, насочено към развиване на умения за изграждане и организиране на общности, а във втория етап одобрените кандидати получиха от БФЖ стипендии, с които да активизират своите общности и заедно да изпълнят инициатива за подобряване на живота на всички в общността. От общо 97 кандидатури бяха одобрени 20 стипендианти, чиито проекти да бъдат финансирани.

Една от участничките в програмата бе Вероника Георгиева от гр. Плевен – част от сдружение „Доброволци за Кайлъка“. Тя беше и най-младият участник в Програмата за общностно развитие – само на 18 години.

Това не попречи на Вероника да разработи и кандидатства с проекта си „Панорамен кът за отдих при язовир „Тотлебенов вал“, за който получи финансиране в размер на 500 лв. от Български фонд за жените. Младото момиче от Плевен успя да привлече и допълнителна финансова подкрепа от „Ротари клуб Плевен Центрум“, които подпомогнаха инициативата й с още 350 лв.

Проектът беше реализиран в периода между март и юни 2020 г. Вероника и още 25 доброволци от нейната общност, които застанаха зад каузата и проекта й, осъществиха всички планирани дейности, като спазиха изискванията и ограниченията, свързани с превенция на разпространението на COVID-19.

Проектът на Вероника Георгиева предвижда облагородяване на кът за отдих и туризъм в местността „Попска скала“. Това включва изработване и монтиране на 6 пейки на местата с панорамни гледки в изключително живописната и красива местност, поставянето на нови кошчета за отпадъци и изграждането на 6-метров алуминиев пилон със соларно осветление, на който е окачен българският трибагреник. Знамето на България се развя на отсрещния бряг на язовира, така че гледката да бъде още по-върнуваща. От години местните хора се оплакват, че изключително красивата местност, която предлага великолепни гледки и чиста природа, е замърсявана от посетителите, които не е имало къде да изхвърлят отпадъците си. За съжаление сметосъбиращата фирма не обслужва този район и Вероника и останалите доброволци са се ангажирали след монтирането на новите кошчета за отпадъци да минават регулярно и да събират чувалите с натрупаните боклуци. Пейките са били напълно разрушени и туристите не са имали възможност за отдих и почивка.

Сега вече не е така. Плевенчани и гостите на града могат да се разходят, да релаксират и да се наслаждават на прекрасната гледка високо над язовира – уверете се сами.

Ето какво ни разказва самата Вероника: „С изпълнението на проекта успяхме да постигнем две основни промени – една материална, а другата – чисто морална. Възстановихме занемарените с години пейки и кошчета, като подобрихме средата в защитена местност Парк „Кайлъка“ и показахме, че няма да стоим и да чакаме някой друг да реши собствените ни проблеми. Но едновременно с изпълнението на тази си мисия, успяхме да осигурим и място за отмора и почивка, даващо възможност за покой пред гледката, откриваща се над язовир „Тотлебенов вал“.

Въпреки сложната обстановка в страната, успяхме да намерим алтернативен начин за събиране на допълнително финансиране, успяхме да ангажираме млади хора, да подобрим околната среда в местността и да намалим замърсяването. Обществената активност и позитивизмът на доброволците и останалите граждани ни вдъхнаха надежда, че макар и занемарен от държавата, паркът може да изглежда добре в резултат на нашите задружни сили. Най-важно е, че оставихме следа след себе си и дадохме началото на един от многото добри примери в отдавна забравения от властта Плевен.

Имаше и трудности, разбира се. В хода на изпълнението на проекта, се наложи да извадим необходимата документация, удостоверяваща разрешението за извършване на строителна дейност в защитената местност. Документите бяха осигурени, но поради липса на регламентирано от властта организирано сметосъбиране, успяхме да монтираме само 3 от закупените 5 кошчета за отпадъци с уговорката самите ние доброволно да организираме сметосъбирането. Поради невъзможност да върнем останалите две, тъй като бяха изработени по поръчка, ги поставихме при друг възстановен обект – „Площадката на целувките“, където е организирано сметосъбиране и те могат да изпълняват своето предназначение“.

Като резултат от проекта на Вероника и всички нейни поддръжници, освен чисто материалните измерения, можем да кажем, че са постигнати следните допълнителни ползи: ангажиране на общността с дейностите; повишаване на доброволческата активност; повишаване на уменията и компетенциите на доброволците; осигуряване на допълнително финансиране за проекта; значително намалено количество на отпадъците, които замърсяват природата в района; облагородяване на местността, което като резултат увеличава на посетителите в защитената местност; повишаване на отговорността на туристите към чистотата и опазването на природата. Отзвукът в местните медии и социалните мрежи помогна и други доброволци и членове на общността, които досега не са се включвали в подобни инициативи, да се вдъхновят за участие и подкрепа.

Преките участници в дейностите по проекта са 25, а непреките бенефициенти – над 7 000. Това са очакваните годишно посетители в местността, които ще използват направените подобрения лично. Като ползи за преките участници може да се допълни, че значително се е повишила гражданската им активност и те са осъзнали потребността си от нея за осъществяване на промяната. „Овластихме ги да променят това, което не им харесва и сами да диктуват правилата“, коментира Вероника. „От друга страна, немалко от бенефициентите едва сега научиха нещо ново за парка и родния край, което отчасти постигна мисията ни за възвръщане на националното самосъзнание“, допълни тя.

„Искам да благодаря лично на целия екип на Български фонд за жените за оказаната подкрепа и възможността да реализирам този проект и така да развия потенциала си и да докажа на себе си, че няма нищо невъзможно“, разказва Вероника. „Научих толкова много и разширих мирогледа си в рамките на двата дни на обучението, организирано от БФЖ, което е един незаменим опит за мен. В началото самата аз не вярвах, че ще дойде денят, в който ще подготвя и след това ще отчета своя първи проект и че ще успея да се справя с цялата организация на толкова много хора и с придвижването на толкова много документация. Благодаря ви, че ми повярвахте, аз вярвам, че постигнах успех и промених средата, в която живея. Овластихте едно 18-годишно момиче  най-малкият участник в обучението, зает с куп уроци покрай матурите, да създаде кътче, което да остане за поколенията. И това е анонимно, защото доброто се прави точно така. Днес вероятно десетки хора сядат на пейките и се наслаждават на гледката с широка усмивка в далечината към язовира, бягайки от ежедневните битовизми, които неизменно ни преследват. Надявам се, че те се радват на този момент. Благодаря на БФЖ за съвместната работа и дадената възможност!“, ни писа Вероника.

„Работата по проекта беше само една от многото стъпки, които заедно с общността извървяхме, за да изпълним своята кауза за опазване на „Кайлъка“ и да осигурим глътката свеж въздух, която паркът заслужава. Резултатите от проекта непременно ще бъдат устойчиви във времето и силно се надявам да избегнем евентуални вандалски прояви и направеното да остане за поколенията и след нас. Общността постигна и своята задача да ангажира местните хора с поддръжката на парка, ставайки част от по-мащабна фондация „За Кайлъка“, която ще се заеме с цялостната поддръжка и облагородяване, така че работата по темата ще продължи и след финализирането на този проект“.

Младото момиче споделя, че след приключването на проекта някои хора са подходили с критика и са хулили доброволците, задето са поставили кошчета, които ежедневно ще бъдат препълвани, пейки, на които вечер ще сядат шумни младежи и ще нарушават нечий покой на скалата, която не била обезопасена и можело някой да падне, пилон, който щял да бъде бутнат от вятъра и какво ли още не. „Уверих се, че можем да мрънкаме твърде много и да се радваме на хубавите неща твърде малко“, отговаря на това Вероника. „Неведнъж ходихме и доброволно събирахме нахвърляните отпадъци, неведнъж получавахме снимки на нови изхвърлени боклуци и имаше момент, в който и аз повярвах на масата, която винаги кънти „Нищо не може да се промени!“ Една вечер обаче, из социалните мрежи, ми попадна тази снимка. Снимка от сватбената фотосесия на Ребека и Генади – двама млади влюбени, запечатали този момент върху една от пейките, които с доброволците поставихме, на фона на далечния трибагреник върху скалата.

Ако щете ми вярвайте, месец по-късно, когато се обезверя, че нищо няма да се промени, се сещам за тази снимка. Снимката на същите пейки, където всяка вечер се събират шумни младежи и които онези „луди“ плевенски доброволци решиха да направят с любов за останалите. А любовта е първоначало на всичко, тя гради света около нас. И колко жалко е, че десетки пъти даваме път на омразата и мрънкането, а доста по-рядко на любовта и усмивките. Колко жалко е, че толкова рядко прозираме хубавото в света около себе си! А промяната към нещо положително е изключително хубаво нещо… Обичайте се, хора!

Тази снимка ми дава надежда, че щастието, породено от малките неща, все още съществува и все още има надежда, че хубавите неща могат да се случват и тук. Хубави неща с хубави хора в хубавата България…

Снимки: архив Вероника Георгиева

Copyright © 2009-2019 Български фонд за жените. All Rights Reserved.