
Най-младата участничка в Програмата на БФЖ за общностно развитие Вероника Георгиева от Плевен разказва за своя успешен проект
През ноември 2019 г. Български фонд за жените стартира Програма за общностно развитие, която цели да подкрепи общностни лидери и активни хора в усилията им да сплотяват и мобилизират общностите си, да насърчи инициативи, свързани с обединяването на гражданите за по-добра обществена среда, да даде възможност за среща и обмен между различни групи и да популяризира включването на жените в общностното развитие. Водещата цел на програмата е да популяризира и подпомогне неформалното включване и обединение на гражданите в разрешаването на обществени проблеми, останали встрани от държавната подкрепа.
Програмата на БФЖ имаше две части – теоретична и практическа, като в първия етап участниците преминаха двудневно обучение в края на януари, насочено към развиване на умения за изграждане и организиране на общности, а във втория етап одобрените кандидати получиха от БФЖ стипендии, с които да активизират своите общности и заедно да изпълнят инициатива за подобряване на живота на всички в общността. От общо 97 кандидатури бяха одобрени 20 стипендианти, чиито проекти да бъдат финансирани.
Една от участничките в програмата бе Вероника Георгиева от гр. Плевен – част от сдружение „Доброволци за Кайлъка“. Тя беше и най-младият участник в Програмата за общностно развитие – само на 18 години.
Това не попречи на Вероника да разработи и кандидатства с проекта си „Панорамен кът за отдих при язовир „Тотлебенов вал“, за който получи финансиране в размер на 500 лв. от Български фонд за жените. Младото момиче от Плевен успя да привлече и допълнителна финансова подкрепа от „Ротари клуб Плевен Центрум“, които подпомогнаха инициативата й с още 350 лв.
Проектът беше реализиран в периода между март и юни 2020 г. Вероника и още 25 доброволци от нейната общност, които застанаха зад каузата и проекта й, осъществиха всички планирани дейности, като спазиха изискванията и ограниченията, свързани с превенция на разпространението на COVID-19.
Проектът на Вероника Георгиева предвижда облагородяване на кът за отдих и туризъм в местността „Попска скала“. Това включва изработване и монтиране на 6 пейки на местата с панорамни гледки в изключително живописната и красива местност, поставянето на нови кошчета за отпадъци и изграждането на 6-метров алуминиев пилон със соларно осветление, на който е окачен българският трибагреник. Знамето на България се развя на отсрещния бряг на язовира, така че гледката да бъде още по-върнуваща. От години местните хора се оплакват, че изключително красивата местност, която предлага великолепни гледки и чиста природа, е замърсявана от посетителите, които не е имало къде да изхвърлят отпадъците си. За съжаление сметосъбиращата фирма не обслужва този район и Вероника и останалите доброволци са се ангажирали след монтирането на новите кошчета за отпадъци да минават регулярно и да събират чувалите с натрупаните боклуци. Пейките са били напълно разрушени и туристите не са имали възможност за отдих и почивка.
Сега вече не е така. Плевенчани и гостите на града могат да се разходят, да релаксират и да се наслаждават на прекрасната гледка високо над язовира – уверете се сами.

Ето какво ни разказва самата Вероника: „С изпълнението на проекта успяхме да постигнем две основни промени – една материална, а другата – чисто морална. Възстановихме занемарените с години пейки и кошчета, като подобрихме средата в защитена местност Парк „Кайлъка“ и показахме, че няма да стоим и да чакаме някой друг да реши собствените ни проблеми. Но едновременно с изпълнението на тази си мисия, успяхме да осигурим и място за отмора и почивка, даващо възможност за покой пред гледката, откриваща се над язовир „Тотлебенов вал“.

Въпреки сложната обстановка в страната, успяхме да намерим алтернативен начин за събиране на допълнително финансиране, успяхме да ангажираме млади хора, да подобрим околната среда в местността и да намалим замърсяването. Обществената активност и позитивизмът на доброволците и останалите граждани ни вдъхнаха надежда, че макар и занемарен от държавата, паркът може да изглежда добре в резултат на нашите задружни сили. Най-важно е, че оставихме следа след себе си и дадохме началото на един от многото добри примери в отдавна забравения от властта Плевен.

Имаше и трудности, разбира се. В хода на изпълнението на проекта, се наложи да извадим необходимата документация, удостоверяваща разрешението за извършване на строителна дейност в защитената местност. Документите бяха осигурени, но поради липса на регламентирано от властта организирано сметосъбиране, успяхме да монтираме само 3 от закупените 5 кошчета за отпадъци с уговорката самите ние доброволно да организираме сметосъбирането. Поради невъзможност да върнем останалите две, тъй като бяха изработени по поръчка, ги поставихме при друг възстановен обект – „Площадката на целувките“, където е организирано сметосъбиране и те могат да изпълняват своето предназначение“.
Като резултат от проекта на Вероника и всички нейни поддръжници, освен чисто материалните измерения, можем да кажем, че са постигнати следните допълнителни ползи: ангажиране на общността с дейностите; повишаване на доброволческата активност; повишаване на уменията и компетенциите на доброволците; осигуряване на допълнително финансиране за проекта; значително намалено количество на отпадъците, които замърсяват природата в района; облагородяване на местността, което като резултат увеличава на посетителите в защитената местност; повишаване на отговорността на туристите към чистотата и опазването на природата. Отзвукът в местните медии и социалните мрежи помогна и други доброволци и членове на общността, които досега не са се включвали в подобни инициативи, да се вдъхновят за участие и подкрепа.

Преките участници в дейностите по проекта са 25, а непреките бенефициенти – над 7 000. Това са очакваните годишно посетители в местността, които ще използват направените подобрения лично. Като ползи за преките участници може да се допълни, че значително се е повишила гражданската им активност и те са осъзнали потребността си от нея за осъществяване на промяната. „Овластихме ги да променят това, което не им харесва и сами да диктуват правилата“, коментира Вероника. „От друга страна, немалко от бенефициентите едва сега научиха нещо ново за парка и родния край, което отчасти постигна мисията ни за възвръщане на националното самосъзнание“, допълни тя.
„Искам да благодаря лично на целия екип на Български фонд за жените за оказаната подкрепа и възможността да реализирам този проект и така да развия потенциала си и да докажа на себе си, че няма нищо невъзможно“, разказва Вероника. „Научих толкова много и разширих мирогледа си в рамките на двата дни на обучението, организирано от БФЖ, което е един незаменим опит за мен. В началото самата аз не вярвах, че ще дойде денят, в който ще подготвя и след това ще отчета своя първи проект и че ще успея да се справя с цялата организация на толкова много хора и с придвижването на толкова много документация. Благодаря ви, че ми повярвахте, аз вярвам, че постигнах успех и промених средата, в която живея. Овластихте едно 18-годишно момиче най-малкият участник в обучението, зает с куп уроци покрай матурите, да създаде кътче, което да остане за поколенията. И това е анонимно, защото доброто се прави точно така. Днес вероятно десетки хора сядат на пейките и се наслаждават на гледката с широка усмивка в далечината към язовира, бягайки от ежедневните битовизми, които неизменно ни преследват. Надявам се, че те се радват на този момент. Благодаря на БФЖ за съвместната работа и дадената възможност!“, ни писа Вероника.
„Работата по проекта беше само една от многото стъпки, които заедно с общността извървяхме, за да изпълним своята кауза за опазване на „Кайлъка“ и да осигурим глътката свеж въздух, която паркът заслужава. Резултатите от проекта непременно ще бъдат устойчиви във времето и силно се надявам да избегнем евентуални вандалски прояви и направеното да остане за поколенията и след нас. Общността постигна и своята задача да ангажира местните хора с поддръжката на парка, ставайки част от по-мащабна фондация „За Кайлъка“, която ще се заеме с цялостната поддръжка и облагородяване, така че работата по темата ще продължи и след финализирането на този проект“.
Младото момиче споделя, че след приключването на проекта някои хора са подходили с критика и са хулили доброволците, задето са поставили кошчета, които ежедневно ще бъдат препълвани, пейки, на които вечер ще сядат шумни младежи и ще нарушават нечий покой на скалата, която не била обезопасена и можело някой да падне, пилон, който щял да бъде бутнат от вятъра и какво ли още не. „Уверих се, че можем да мрънкаме твърде много и да се радваме на хубавите неща твърде малко“, отговаря на това Вероника. „Неведнъж ходихме и доброволно събирахме нахвърляните отпадъци, неведнъж получавахме снимки на нови изхвърлени боклуци и имаше момент, в който и аз повярвах на масата, която винаги кънти „Нищо не може да се промени!“ Една вечер обаче, из социалните мрежи, ми попадна тази снимка. Снимка от сватбената фотосесия на Ребека и Генади – двама млади влюбени, запечатали този момент върху една от пейките, които с доброволците поставихме, на фона на далечния трибагреник върху скалата.

Ако щете ми вярвайте, месец по-късно, когато се обезверя, че нищо няма да се промени, се сещам за тази снимка. Снимката на същите пейки, където всяка вечер се събират шумни младежи и които онези „луди“ плевенски доброволци решиха да направят с любов за останалите. А любовта е първоначало на всичко, тя гради света около нас. И колко жалко е, че десетки пъти даваме път на омразата и мрънкането, а доста по-рядко на любовта и усмивките. Колко жалко е, че толкова рядко прозираме хубавото в света около себе си! А промяната към нещо положително е изключително хубаво нещо… Обичайте се, хора!
Тази снимка ми дава надежда, че щастието, породено от малките неща, все още съществува и все още има надежда, че хубавите неща могат да се случват и тук. Хубави неща с хубави хора в хубавата България…
Снимки: архив Вероника Георгиева